Липсата на работници остави тонове необрани череши от тазгодишната реколта
На берачите се плаща по 0,80 лева на кг
Плодовете се изкупуват по 1,10-1,20 лева - много ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените пари
Създават нов вид - по-дребни, подходящи за преправка
“Тонове череши ще останат този сезон необрани. От година на година липсва работна ръка. Стопаните мъчно намират служащи, главно са от малцинствата, които са без добър опит, а някои отхвърлят и да се качват на високо. Все по-трудно става за земеделците да осъществят продукцията си. ”
Това споделя зам.-директорът на Института по земеделие в Кюстендил доцент доктор Димитър Сотиров. Допълва, че преди години са идвали берачи от Северозападна България, само че те от дълго време са на гурбет в чужбина.
От друга страна, и реализацията на плодовете е сложна, тъй като в региона има единствено 2-3 предприятия за сушене и за пулп, а те имат избран потенциал за изкупуване и следваща реализация и не могат да поемат всички количества.
Около 17 хиляди дка са черешовите градини в Кюстендилско, само че ползата към развъждане на този плод понижава. Някои се преориентират към засаждане на сини сливи, които са по-лесни за прибиране и имат относително добре обезпечен пазар. Че
брането е най-големият проблем,
удостоверява и Благой Благоев, ръководител на кооперацията в село Шатрово, която има 1000 дка черешови градини. Преди 5-6 години наемал бригади от региона на Вършец, Монтана и Берковица, само че хората към този момент са в чужбина.
Сега идват служащи от Сливенско, на които обезпечава спане в кооперацията, а някои желали и на палатки. Сега в градините има към стотина души.
“Тази година останаха необрани 150 тона от ранните череши, тъй като интервалът на зреенето им съответства с розобера. Бригадите бяха на розобер и до момента в който приключат и дойдат тук, изпуснахме ранните череши и презряха. Хората са заети
в сезонната работа - от розите отиват на черешите, след това на малини, билки, гъби, грозде
Все по-трудно е да намирам берачи, изнемогваме. За разпространение към този момент нямаме проблем, тъй като от години работим с компания в Катуница, която ни изкупува плода за сушене, само че не всички съумяват да предадат продукцията си ”, споделя Благой.
Допреди 3 година идвали стотици румънски бусове и купували, само че към този момент се отказали. Отдавна в региона е имало 10-ина преработващи предприятия, които са успявали да изкупят цялата продукция, само че били премахнати.
Сега създаденото е доста по-малко и все пак няма пазар. Земеделците с по-малко декари разчитат на продажба за прясна консумация, като товарят бусове за столичните пазари, само че вътрешният пазар не може да поеме цялата продукция.
Други имат сделки с търговци, които им ги изкупуват, само че и това не всеки път е несъмнено. И в случай че градина с повърхност до 5 дка може да се обере от едно семейство, то за по-големите се разчита на външни служащи.
От години няма местни хора, които да се наемат, защото селата са обезлюдени
На берачите се заплаща по към 0,80 лева на кг, когато черешите са за прясна консумация. Те се берат по-внимателно и човек може дневно да набере към 50 кг.
Когато плодът е за преправка във фабрика, заплащането е към 0,50 лева, а дневно по-чевръстите служащи могат да наберат до 200 кг.
“Доволни сме от работата и от шефа. На ден съм стигал и до 200 кг, само че в случай че не е доста горещо. Почнат ли жегите, се прибираме - не се стои на открито ”, споделя Стойчо от Сливенско, който е с бригада родственици и другари в Шатрово.
Имат си и отговорник - Коста, който насочва трактора сред редовете и оказва помощ за товарене на щайгите. Някои от берачите водят и децата си, като 10-годишния Димитър, който обикаля из овощната градина около възрастните.
Сутрин берачите получават инструктаж за работа и всякога ги предизвестяват да внимават при качването на стълбите, с цел да няма злополуки. Някои дървета обаче са много високи и
по върховете остава много необран плод
Килограм череши се изкупува по 1,10-1,20 лева, което е доста ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените средства.
“Повече от 20 година се занимавам с череши и изкупната цена все е към левче. А всичко нарастна в пъти. Препаратите тази година са с по-високи цени, а за торовете - да не приказваме. Тези, които употребяваме, предходната година бяха 400 лева за звук, в този момент стигат до 1800.
Преди 2 година нафтата беше 1,50 лева, в този момент е 3,60 лева Накрая, като теглим чертата, или сме на загуба, или едвам покриваме разноските. Разбирам и берачите, че желаят повече, тъй като и те влизат в магазина и виждат високите цени.
Сигурно и изкупвачите имат учредения да не дават по-високи цени, само че по този начин, в случай че продължава, браншът върви на очистване ”, изяснява Благой.
Недоумява за какво се дават дотации за основаване на нови овощни градини, а не се подкрепя построяването на преработвателни предприятия. В региона
в последните 5-6 година има доста нови градини, но в този момент стоят необрани
Трябва да има някакво ограничаване при вноса. В сезона, когато имаме задоволително рандеман и пазарът е пренаситен от родна стока, е закононарушение да се внася от Гърция.
Трябва да се не разрешава краткотрайно. Когато има дефицит, тогава да се внася ”, оферират земеделци от региона.
Казват, че предаване на черешите за ракия също не е решение. Освен че няма такива дестилерии, които да поемат огромни количества плод, и там, където го изкупуват, дават по 0,25-0,30 лева за кг, а единствено берачите взимат два пъти повече.
От Института по земеделие настояват, че тази година черешовата годишна продукция е по-слаба от минали години, само че има задоволително.
“Пролетта стартира с дъждове и студове по време на цъфтенето и опрашването беше неприятно. През май пък температурите минаха 30 градуса и това докара до ускорено узряване и по-чувствителните сортове се напукаха.
Сега още веднъж температурите внезапно се покачиха и плодът презрява. Вероятно ще има от 30 до 50% по-малко количество, само че има и градини, които са обикновено натоварени.
От декар може да се добият 400-500 кг. При полагане на грижи и всички агротехнически мероприятия може да се стигне и до 1-1,5 тона. Разходите на декар пък са към 800 лева и надали някой ще си върне вложенията ”, споделя доцент Сотиров.
Някои стопани считат да оставят реколтата по дърветата, с цел да не натрупат разноски. Тези, чиито градини са отдалечени, мъчно намират берачи, а и транспортът им ги вкарва в спомагателни разноски.
За няколко дни изкупвателните пунктове в района бяха затворени
с обяснението, че прекупвачите към този момент са си обезпечили количество и няма къде да се пласират.
Възможностите за експорт на кюстендилски череши за Белгия ще бъдат разисквани на среща сред почетения консул за Фландрия у нас Вили ван Импе и общинската администрация на Кюстендил, заяви преди дни кметът Петър Паунов.
През юли се чака визитата на дипломата и група специалисти, с цел да се обсъдят опциите за експорт и при какви условия.
На обичайния Празник на черешата в Кюстендил през отминалия уикенд Институтът по земеделие показа 100 сорта череши.
“Последните три са създадени през 2015 година Един нов вид се основава за 18-20 години, не е като при зеленчуците и житните култури. Ще работим по основаването на по-дребни и по-твърди сортове, с цел да са подобаващи за преправка и машинно бране ”, сподели доцент Сотиров.
Плодовете се изкупуват по 1,10-1,20 лева - много ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените пари
Създават нов вид - по-дребни, подходящи за преправка
“Тонове череши ще останат този сезон необрани. От година на година липсва работна ръка. Стопаните мъчно намират служащи, главно са от малцинствата, които са без добър опит, а някои отхвърлят и да се качват на високо. Все по-трудно става за земеделците да осъществят продукцията си. ”
Това споделя зам.-директорът на Института по земеделие в Кюстендил доцент доктор Димитър Сотиров. Допълва, че преди години са идвали берачи от Северозападна България, само че те от дълго време са на гурбет в чужбина.
От друга страна, и реализацията на плодовете е сложна, тъй като в региона има единствено 2-3 предприятия за сушене и за пулп, а те имат избран потенциал за изкупуване и следваща реализация и не могат да поемат всички количества.
Около 17 хиляди дка са черешовите градини в Кюстендилско, само че ползата към развъждане на този плод понижава. Някои се преориентират към засаждане на сини сливи, които са по-лесни за прибиране и имат относително добре обезпечен пазар. Че
брането е най-големият проблем,
удостоверява и Благой Благоев, ръководител на кооперацията в село Шатрово, която има 1000 дка черешови градини. Преди 5-6 години наемал бригади от региона на Вършец, Монтана и Берковица, само че хората към този момент са в чужбина.
Сега идват служащи от Сливенско, на които обезпечава спане в кооперацията, а някои желали и на палатки. Сега в градините има към стотина души.
“Тази година останаха необрани 150 тона от ранните череши, тъй като интервалът на зреенето им съответства с розобера. Бригадите бяха на розобер и до момента в който приключат и дойдат тук, изпуснахме ранните череши и презряха. Хората са заети
в сезонната работа - от розите отиват на черешите, след това на малини, билки, гъби, грозде
Все по-трудно е да намирам берачи, изнемогваме. За разпространение към този момент нямаме проблем, тъй като от години работим с компания в Катуница, която ни изкупува плода за сушене, само че не всички съумяват да предадат продукцията си ”, споделя Благой.
Допреди 3 година идвали стотици румънски бусове и купували, само че към този момент се отказали. Отдавна в региона е имало 10-ина преработващи предприятия, които са успявали да изкупят цялата продукция, само че били премахнати.
Сега създаденото е доста по-малко и все пак няма пазар. Земеделците с по-малко декари разчитат на продажба за прясна консумация, като товарят бусове за столичните пазари, само че вътрешният пазар не може да поеме цялата продукция.
Други имат сделки с търговци, които им ги изкупуват, само че и това не всеки път е несъмнено. И в случай че градина с повърхност до 5 дка може да се обере от едно семейство, то за по-големите се разчита на външни служащи.
От години няма местни хора, които да се наемат, защото селата са обезлюдени
На берачите се заплаща по към 0,80 лева на кг, когато черешите са за прясна консумация. Те се берат по-внимателно и човек може дневно да набере към 50 кг.
Когато плодът е за преправка във фабрика, заплащането е към 0,50 лева, а дневно по-чевръстите служащи могат да наберат до 200 кг.
“Доволни сме от работата и от шефа. На ден съм стигал и до 200 кг, само че в случай че не е доста горещо. Почнат ли жегите, се прибираме - не се стои на открито ”, споделя Стойчо от Сливенско, който е с бригада родственици и другари в Шатрово.
Имат си и отговорник - Коста, който насочва трактора сред редовете и оказва помощ за товарене на щайгите. Някои от берачите водят и децата си, като 10-годишния Димитър, който обикаля из овощната градина около възрастните.
Сутрин берачите получават инструктаж за работа и всякога ги предизвестяват да внимават при качването на стълбите, с цел да няма злополуки. Някои дървета обаче са много високи и
по върховете остава много необран плод
Килограм череши се изкупува по 1,10-1,20 лева, което е доста ниска цена и производителите не могат да си върнат вложените средства.
“Повече от 20 година се занимавам с череши и изкупната цена все е към левче. А всичко нарастна в пъти. Препаратите тази година са с по-високи цени, а за торовете - да не приказваме. Тези, които употребяваме, предходната година бяха 400 лева за звук, в този момент стигат до 1800.
Преди 2 година нафтата беше 1,50 лева, в този момент е 3,60 лева Накрая, като теглим чертата, или сме на загуба, или едвам покриваме разноските. Разбирам и берачите, че желаят повече, тъй като и те влизат в магазина и виждат високите цени.
Сигурно и изкупвачите имат учредения да не дават по-високи цени, само че по този начин, в случай че продължава, браншът върви на очистване ”, изяснява Благой.
Недоумява за какво се дават дотации за основаване на нови овощни градини, а не се подкрепя построяването на преработвателни предприятия. В региона
в последните 5-6 година има доста нови градини, но в този момент стоят необрани
Трябва да има някакво ограничаване при вноса. В сезона, когато имаме задоволително рандеман и пазарът е пренаситен от родна стока, е закононарушение да се внася от Гърция.
Трябва да се не разрешава краткотрайно. Когато има дефицит, тогава да се внася ”, оферират земеделци от региона.
Казват, че предаване на черешите за ракия също не е решение. Освен че няма такива дестилерии, които да поемат огромни количества плод, и там, където го изкупуват, дават по 0,25-0,30 лева за кг, а единствено берачите взимат два пъти повече.
От Института по земеделие настояват, че тази година черешовата годишна продукция е по-слаба от минали години, само че има задоволително.
“Пролетта стартира с дъждове и студове по време на цъфтенето и опрашването беше неприятно. През май пък температурите минаха 30 градуса и това докара до ускорено узряване и по-чувствителните сортове се напукаха.
Сега още веднъж температурите внезапно се покачиха и плодът презрява. Вероятно ще има от 30 до 50% по-малко количество, само че има и градини, които са обикновено натоварени.
От декар може да се добият 400-500 кг. При полагане на грижи и всички агротехнически мероприятия може да се стигне и до 1-1,5 тона. Разходите на декар пък са към 800 лева и надали някой ще си върне вложенията ”, споделя доцент Сотиров.
Някои стопани считат да оставят реколтата по дърветата, с цел да не натрупат разноски. Тези, чиито градини са отдалечени, мъчно намират берачи, а и транспортът им ги вкарва в спомагателни разноски.
За няколко дни изкупвателните пунктове в района бяха затворени
с обяснението, че прекупвачите към този момент са си обезпечили количество и няма къде да се пласират.
Възможностите за експорт на кюстендилски череши за Белгия ще бъдат разисквани на среща сред почетения консул за Фландрия у нас Вили ван Импе и общинската администрация на Кюстендил, заяви преди дни кметът Петър Паунов.
През юли се чака визитата на дипломата и група специалисти, с цел да се обсъдят опциите за експорт и при какви условия.
На обичайния Празник на черешата в Кюстендил през отминалия уикенд Институтът по земеделие показа 100 сорта череши.
“Последните три са създадени през 2015 година Един нов вид се основава за 18-20 години, не е като при зеленчуците и житните култури. Ще работим по основаването на по-дребни и по-твърди сортове, с цел да са подобаващи за преправка и машинно бране ”, сподели доцент Сотиров.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ